ФАШИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ

В нашата история все още се води спор дали  периодът между преврата през 1934 г. и преврата през 1944 г. да се счита за авторитарен или монархо-фашистки режим. По заповед на Сталин и Коминтерна, след 22 юни 1941 г. в България започна активна терористична дейност на съветската агентура в лицето на Българската комунистическа партия. В отговор на червения терор, правителството отговори с държавен терор над комунисти и земеделци. Затова комунистическата партия и нейната наследница БСП, както и среди от БЗНС, имат определен интерес да наричат режима монархо-фашистки, за да оправдаят днес собствената си терористична и насилническа престъпна дейност в миналото. Разбира се, че тогава в България съществуваха фашистки прогермански сили и организации, но те не успяха да се наложат във властта. Комунистическият терор стана причина за приемане на реакционен Закон за защита на държавата.

За да се отговори категорично на въпроса за фашизма, следва да се разгледат основните постановки и отличителните му черти, и да се проследи до колко те присъствуват в политическия живот на страната ни по това време.

На първо място трябва да се охарактеризира фашизма, защото досега никой не е успял да даде кратко и пълно определение за него. Всички опити да се дефинира фашизма са непълни и едностранчиви. Седмият конгрес на Коминтерна го определя като: “открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи на финансовия капитал”.

Георги Димитров говори за фашизма и “тоталитарната държава”, която се стреми първо “към насилствено разтуряне на всички други партии и организации” и, второ, към “унификация на стопанските, държавните, културните, военните, спортните, младежките, черковните и други учреждения, печата, пропагандата и т.н.”, с една дума, унификация на целия обществен живот (Желю Желев - Фашизмът, изд. “Народна младеж” 1982 г., стр. 22).

Тези белези са правилни, но са непълни и недостатъчни за охарактеризиране на фашизма. Но от цитата се разбира, че Георги Димитров отлично е разбирал порочността на съществуващата система в Съветския съюз и ролята си при насилственото въвеждане на тоталитарна система в България след 9 септември 1944 г. Ако в началото на своята политическа дейност се е ръководил от идейни подбуди, то след Лайпцигския процес и сталинските репресии през 1937 г., той е съзнавал пропастта между идеология и практика. Човекът, който не се уплаши от Хитлер, се разтрепера от Сталин и стана послушно негово оръдие. Вътрешните му противоречия закономерно доведоха до неговото алкохолизиране и деградация като личност.

Но нека да разгледаме характерните черти и особености на фашизма:

- насилствено установяване на еднопартийна система чрез превземане отвътре или унищожаване на другите партии

- поставяне на всички стари и нови организации под партиен контрол и изземване ръководните функции на държавата от партията

- създаване на цензура и пълен информационен контрол над медиите

- фалшифициране на изборите дотогава, докато стане ясно на всички фарсовия им характер и невъзможността за промяна чрез избори, като гласуването за единствен кандидат от право се превръща в задължение

- ограничаване ролята на църквата и поставянето и` под партиен контрол

- ликвидиране на монархията

- създаване на система за тотално взаимно шпиониране и доносничене по цялата държавна йерархия, с цел промяна на мисленето и насаждане на “автоцензура” както за журналисти, така и за цялото общество

- поставяне на законодателната и съдебна власт под управлението на партията или изпълнителната власт, което е едно и също

- провеждане на безогледна, дори абсурдна пропаганда чрез въздействие върху низшите инстинкти на хората с цел лумпенизиране на масите

Сам Хитлер признава: “Аз фанатизирам масата за да направя от нея инструмент за моята политика. Аз разубедих масата. Накарах я да се издигне над себе си, дадох и смисъл и функция. Осъждат ме, че съм насърчавал най-низшите страсти на масата. Не е точно тъй. Ако аз се изправя пред масата с разумни аргументи, тя не ме разбира; но щом засегна у нея чувствата, които и` са присъщи, тя приема веднага лозунгите, които и` давам. В едно масово събрание няма място за мисълта...” - стр.183, пак там.

- изкуствено създаване или измисляне на външен и вътрешен враг, за отвличане на вниманието от актуалните проблеми и оправдаване на провалите в управлението

- създаване на култ към вожда и партията

- превръщане на парламента в орган за озаконяване на партийните решения

- унищожаване на гражданските права и свободи

- поставяне на икономиката под държавен контрол и ликвидиране на средната класа

При провеждането на тези мероприятия се очаква съпротива от значителна част от населението. Предвижда се физическо унищожаване на водачите и интелектуалния елит, а за останалата част от съпротивата се създават концлагери за пречупване на волята, всяване на страх и всякакъв вид съпротива. Не може да съществува фашистка власт без концлагери, тъй като затворите се оказват скъпи и с недостатъчен капацитет за многобройните противници, а концлагерите освен “превъзпитание” на недоволните, се самоиздържат и даже носят значителна печалба.

Националсоциализмът в Германия, като частен случай на фашистка идеология, има някои отличия по отношение възвеличаване на арийската раса над останалите и по-специално поставяне на германската нация над всички, а също и преследване на световното еврейство, като причина за световните войни.

Желю Желев коментира предсказание на фюрера от книгата му “Майн кампф”:

“Съдбата на европейските евреи се оказа такава неприятна, както фюрерът я предсказва в случай на война в Европа. След разпространението на войната, подстрекавана от евреите, тази неприятна съдба може да се разпространи и в Новия свят...” - стр.180, пак там.

Да видим и сравним тези характеристики с положението на България след преврата от 1934 г.

- партиите в България бяха забранени поради провал на буржоазната демокрация и невъзможността им да управляват, но липсва една ръководна тоталитарна партия, срастнала се с държавата

- монархията не беше ликвидирана, а постепенно се превърна в единствено възможна алтернатива на управление

- средната класа не беше ликвидирана, а процъфтява. През този период България достигна своя най-голям възход в икономиката и по доходи българинът беше на шесто място в Европа. За харатерен пример може да се посочи, че страната беше една от малкото държави в света, която произвеждаше самолети. Самолетите  “Дар” бяха твърде успешна българска разработка за времето си. При комунизма заводът в Ловеч еволюира до производство на мотоциклети и мотопеди, а при “демокрацията”, днес “преоткри” велосипеда, след като всички основни възли сега се внасят от Тайван.

- църквата не беше преследвана

- евреите бяха преследвани, но не бяха унищожени. Въпреки, че поради слабостта на монарха България стана сателит на Германия, тя единствена в Европа спаси всички свои евреи

- с малки изключения при процесите срещу червените банди, правосъдната система продължи да функционира. Фактът, че 43 депутати гласуваха в парламента срещу депортиране на българските евреи, доказва, че парламентът тогава не е бил съставен само от послушни кукли, както беше по време на комунизма

- не са отнети всички граждански свободи, а има частично нарушаване на правата, в резултат на войната и червения терор

- нямаше наложена тотална цензура над информацията

- липсваха концлагери от фашистки тип с цел геноцид. Когато затворите не достигат за побиране на всички терористи, се създават няколко лагера. По време на войната се създадоха и лагери за военнопленници, но те не бяха трудови лагери и бяха предназначени за чужди поданици.

- липсва управляваща фашистка партия. Най-значимият фактор за наличие на фашизъм е създаване на фашистка партия и идеология, които доминират върху целия обществен живот. Липсата им в управлението на страната доказва, че преди 9 септември 1944 г. в България не е имало фашизъм, а авторитарно монархическо управление.

По думите на цар Борис III, в разговор с Любомир Лулчев на 14 май 1937 г., сам той нарича своя режим авторитарен:

”Лулчев, аз бях възприел авторитарната държава като образец. Вие ме върнахте към демократичната система, към демокрацията”.

Дали, обаче, можем да твърдим, че в България никога не е имало фашизъм? Основната разлика между фашизъм и комунизъм е в пълното унищожение на частната собственост от комунистите. Наличието на частна собственост прави фашистката диктатура във времето неустойчива тоталитарна структура. Тя се разпада отвътре за няколко години. Но комунизмът се оказа доста по-устойчив и може да съществува много десетилетия. Исторически той се явява като баща на фашизма. Уинстън Чърчил казва: “Фашизмът беше сянката или по-скоро уродливото дете на комунизма”. Той беше прав, защото фашизмът е недоразвит комунизъм. По-точно може да се каже, че “фашизмът бе недоносено дете на комунизма”.

Анализирайки историческите факти за преврата на 9.IX. 1944 г., с чиста съвест можем да заявим: комунистическият преврат на Кимон Георгиев беше фактически фашистки преврат. Ето основните му белези:

- физически беше унищожен без съд и присъда интелектуалния и управляващ елит на България - избити бяха над 20 000 души

- ликвидира се физически опозицията, като депутатите бяха арестувани в самата сграда на парламента, а последният стълб на опозицията - земеделецът Никола Петков беше убит без съд в затвора

- ликвидира се монархията, а принц Кирил беше убит

- образува се организацията Отечествен фронт, като неуспешен опит за създаване на широкомащабна народна фашистка партия. Тогава БКП се отдели от ОФ и пое всички функции на фашистка партия.

- започна създаване на концлагери срещу недоволните

- превратът се извърши от професионалните превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев с помощта на Съветската армия

- фалшифицираха се изборите през 1945 г.

- започна отнемането на всички граждански свободи и се наложи цензура

- създаде се т.н. “Народен съд” - инструмент за репресия на комунистическата партия при разправа с действителни и потенциални противници

- създаде се Държавна сигурност като терористичен орган за следене и репресии

- започна преследване и ограничаване ролята на църквата, която беше поставена под опеката на Държавна сигурност. Чужди църкви, които не можеха да бъдат поставени под партиен контрол, като католическата например - под юрисдикция на папата, бяха по-жестоко преследвани

- макар и странно наглед, имаше преследване срещу евреите. Международната обстановка вече не позволяваше създаване на концлагери за евреи. Те бяха преследвани икономически, а създаването на държавата Израел се оказа удобен повод за изселване и присвояване на имотите им. Истината за спасяването на българските евреи все още се крие от управниците на Израел и днешните евреи в България. Едно от главните действуващи лица при спасяването на евреите и таен съветник на цар Борис - Любомир Лулчев, беше осъден на смърт от “Народния съд”.

Друг виден защитник на евреите - депутатът Димитър Пешев, който организира група, гласувала в парламента срещу депортацията на евреите, след преврата беше осъден от фашисткия “Народен съд” на 15 години затвор, като отмъщение, забележете, за “антисемитизъм”!

Този факт също беше дълго време скриван от обществото и колкото да бе неприятно за комунистическата власт и нейните СДС издънки, които днес управляват България, истината дойде от Италия и Димитър Пешев стана герой. Но все пак организаторите на съдебния процес и наследниците им - днешни ционисти положиха доста усилия да изтрият неговото име от паметната плоча в Израел.

Следователно, в България имаше фашизъм в продължение на три години и историята не може да скрие или отрече този факт. Даже доктор Желев, като лидер на СДС допускаше, че твърдият вариант на преход от комунистическо тоталитарно общество към демокрация преминава през по-низшия му неустойчив стадий - фашизма.  Това е косвено признание, че от монархичвско управление България е минала през низшия стадий - фашистко управление, за да достигне до висшия стадий - комунистическа диктатура.

България нямаше още подписан мирен договор със САЩ и Сталин не смееше да извърши комунистически преврат в България по политически съобръжения. Когато целите на фашизма бяха постигнати от режимите на Вълко Червенков и на Антон Югов, веднага след подписване на мирния договор през 1947 г., Сталин изпрати в България болшевишките агенти Георги Димитров, Васил Коларов и Трайчо Костов да реформират фашистката диктатура в по-висшия си и по-съвършен стадий - комунизма. Те проведоха в София V конгрес на фашистката БКП, на който тази партия оповести решението си за преход към комунизъм. В края на 1947 г. се прие Закон за национализация, беше наложена нова комунистическа конституция, започна активно отнемане на земята, образуване на ТКЗС и създаване на нови концлагери в Ловеч, Скравена и Белене. После историята е известна на всички.

Днес условията в страната напомнят за провала на парламентарната демокрация в 1934 г. Държавата бяга от задължения, правната система съзнателно е блокирана. БСП иска, но не може получи цялата власт. СДС също иска властта, но никога вече няма да я получи отново. Тези две отрочета на БКП закриха пътя на други партии към властта. Царят иска да остане на власт и да се върне на трона на бял кон, но Кимон Георгиев го няма вече, а монархията е бита карта.

След разочарованието си от БСП и СДС, българинът никога вече няма да ги допусне до цялата власт. Отвратен от разбойниците на СДС народът гласува за царското движение. Изборът на НДСВ беше акт на отчаяние или избор на по-малкото зло. Новата партия няма да подобри положението на българите, защото е защитник на статуквото и продължител на престъпната вътрешна и външна политика на СДС. Положението на народа ще продължи да се влошава катастрофално. Вместо обещаното икономическо чудо за 800 дни, имаме увеличаване цената на електроенергията и данъците на бедните и намаляване данъците на богатите.

Когато народът изпие докрай горчивата си чаша, изгуби всичката си надежда и се разочарова докрай от цар и всички управлявали политици, тогава ще се изяви нова сила, способна да спаси България. Когато българинът престане да се надява на добрия цар, господар или честния политик, а се обърне към Бога, тогава ще намери верния път и ще дойде спасението.

март 2002 г.