ЗЕМЯТА Е КУХА

Земята представлява жив организъм, който се моделира от човешките раси и други по-напреднали същества. Земята е създадена за чо­века и човекът създава Земята. Както човекът не може да живее без Земята, така тя не може да живее без него. Тук трябва да се спомене забележителната теория на английския учен Джеймс Лавлок – Гея. Наблюдавайки кръговрата на елемен­тите при живите организми, той достига до извода, че Земята е живо същество, кибернетична система, която сама регулира, моделира и поддържа условията за живот. Ще добавя, че не само Земята е живо същество, но тя има душа и човешко самосъзнание (на планетарния Логос).

Това е новост само за съвременната наука, а на Посветените учени е било до­бре известно още от древността. Изобщо развитието на днешната наука, включяя настоящата статия, е процес на преоткриване на добре забравени знания.

Лавлок смята, че Слънчевата система се е образувала след експлозия на Свръх­нова (или Нова) звезда. Най-гениалното му прозрение обаче е схващането за същността на живота като процес на намаляване на ентропията. Казано другояче, животът представлява разумно организирано движение на енергийни потоци, свързано с акумулиране на енергия и това е единствен критерий за наличие на живот. Обратното също е вярно - наличието на енергийни потоци, свързани с големи групи молекули е признак за живот. Тези твърдения засега още не могат да се докажат, но скоро ще дойде време да се възприемат от науката и едва ли някога ще може да се даде по-точна характеристика за наличие на физичен живот.

Подобно на големите планети, които имат плътно ядро, ефирна обвивка и около нея газово-прахова сфера, така и Земята притежава плътна външна сфера, куха газова сфера и плътно бързовъртящо се ядро. Това не е теория или хипотеза, а факт, известен на ограничена група хора. Много велики личности са се занимавали с проблема за кухата Земя. Жул Верн пише за това в „Пътешествие до центъра на Земята’, Едгар Алън По пише романа „Приключенията на Артър Гордън Пим“, „Спускане в Маелстрьом“ и т.н. Твърди се, че на полюсите и на други места има специални отвори-канали за преминаване от горния в долния свят.

„Пръв споменава за това Платон. След него през XVII век известният английски астроном Едмънд Халей твърдял, че Земята е изградена от четири сфери, вътреш­ността на планетата е изпълнена със светеща атмосфера, благодарение на което животът там е възможен. Ученият считал, че полярните сияния - над полюсите, се получават при излизане на светещ газ през отворите, водещи към подземния свят. И днес някои са убедени, че полярните сияния са отражение на светлината на вътрешното слънце, проникваща през отворите на полюсите.

За слънцето в недрата пръв е писал Леонард Ойлер /XVIII век/, гениален швей­царски математик, физик и астроном. Той твърдял, че „Земята е кухо тяло, в което грее подземно слънце и дава топлина и светлина на високо развита цивилизация“.

Четирите сфери на Халей той е заменил с една, а луминесцентната атмосфера - със слънце с диаметър 1500 км..

И.Б.Гарнър, един от най-известните привърженици на теорията за кухата Земя, твърди че входовете за подземния свят са точно там, където учените считат, че са полюсите. Отворите вероятно са много големи според него, но трудно може да се достигне до тях, тъй като компасите буквално полудяват по тези места.„

„По-долу представяме показанията на полковник Били Фей Уудард от амери­канските ВВС...

Работих в района 51 в Невада от 28 януари 1971 г. до 1982 г. През тези шест години посетих шест пъти кухата вътрешност на Земята, която е 800 мили под повърхността.

При пристигането в Район 51 бях информиран за съществуването на тунели под него. Скоро след това срещнах няколко извънземни оператори на подземни совалки, които бяха високи от 4 до 4.5 метра. Тунелите, които прекосяват вътреш­ността на Земята, са били построени от цивилизация, която е съществувала тук много, много отдавна...

В обекта има поне 150 000 души персонал, от които 85 на сто са военни и 15 на сто - цивилни. След пристигането ми ме закараха в подземните съоръжения и не видях дневна светлина през следващите 11.5 години.

Стените на тунелите са изключително гладки. Все едно, че са прокарали стък­лена епруветка в топка глина. Толкова гладки са стените.

Стените на залите пък са покрити с нещо като мрамор, но реално това са ме­тални непробиваеми субстанции. Повърхността им не може да бъде пробита даже с диамантена сонда или с лазер.

Тунелите са достатъчно широки, за да могат в тях да се разминават две совалки, широки по 5 метра. Тръгвайки от Район 51 едните се насочват към Тихия океан /350 мили западно от Монтерей, където под водата има пирамида/. Други совалки се насочват към планината Чайен.

Дължината на големите совалки е около 400 метра. Живеещите на Земята ги използуват за превозване на голям брой същества, хора и каквото и да било, много бързо.

Малките совалки са дълги около 20 метра. С тях обикновено се движех и аз.

Скоростта на совалките е по-голяма от скоростта на звука. Те стигат от Район 51 до вътрешността за по-малко от 10 минути. 5-6 минути и вече сме там...

Совалките се движат чрез електромагнитна сила, използуваща магнитните полета... Във „вътрешната“ земя има седем цивилизации, които са управлявани според принципа на хармонията. Техните знания в областта на медицината са феноменални...“

в-к „Строго секретно“, бр. 82, март 2002 г., Петър Топалов.

През бъдещото Юпитерово Обръщение плътната материална обвивка ще се разшири и животът ще се пренася във все по-висши сфери. Повечето учени от миналото и настоящето, които знаят за кухата Земя, смятат че е населена и обитаема въ­трешната повърхност на земната черупка и предполагат, че ядрото представлява малко слънце. Оказва се, че и плътното ядро на Земята е населено с хуманоиди. По-вероятно е разумен живот да съществува както на вътрешната черупка, имаща обща повърхност с горната земя, така и населеност с хуманоиди върху долната земя. Тогава осветеността може да се осъществява от фосфоресцираща съставка във вътрешната атмосфера. Предполагам, че осветеността се осъществява при отражение на определени енергийни лъчи на Немезида от плътното ядро, което изглежда като малко слънце. Учителят Петър Дънов твърди:

„И тъй, казвам: петната, които се явиха на Слънцето, имаха връзка със земетре­сенията. Ние знаем, какво нещо е Слънцето и защо стават известни пертурбации в него. Слънцето е един разумен център, но и Земята представлява нещо разумно. Не само на повърхността на Земята, но и във вътрешността ѝ живеят разумни същества. Какво ще кажете на това отгоре? Какво ще кажат съвременните учени, ако им се каже, че като се проникне на дълбочина 1000 километра в Земята, ще се стигне до една празнина от около 1000 километра? След нея иде друга една топка, като малка Земя, която се върти постоянно. Над тази топка живеят други разумни същества.

Земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има човек.“

„Земята е обвита с 12 обръча или сфери, които представляват особен род трансформатори на слънчева енергия - всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръча не са в едно и също положение. Същевременно всеки обръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съответни на нея сили. Тия сили, пък са свързани с възвишени светове, които работят върху хората, както и върху всички живи същества. Чувст­вителният човек долавя тия влияния върху себе си.“

Тези интересни съобщения започнаха да намират потвърждение от науката. В дописка на вестник „Феномен“ се появи следната информация:

„Британското научно списание Нейчър (Nature), което се смята за много авто­ритетно сред специалистите, оповести откритието на американските сеизмолози д-р Пол Ричард и Сиъдън Сон от лабораторията Леймънт Доърти на Колумбийския университет в Палисадис - Ню Йорк. Те съобщиха, че ядрото на Земята се движи свободно и по-бързо от останалата част на планетата, която се променя на всеки 400 години. На практика това явление става „планета в планетата“. Експертите окачествяват това като изключително научно откритие, защото досега учените не са установили вътрешна свобода на което и да било тяло в Слънчевата система...“

В Откровението също се говори за „бездната“. Хората, които предпочитат придобиване на материални блага пред духовни ценности, няма да издържат на високите вибрации на Слънцето в Новата Епоха и ако до идване на VII Раса не променят съзнанието си, ще преминат и останат задълго в централната сфера на Земята, без възможност за избор.

Откр.20;2. „Той (Ангелът) улови змея, старовремската змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години. 20;3. и, като го хвърли в бездната, заключи и запечата над него, за да не мами вече народите...“

„Сега идат на Земята светлите. Техен вожд е Христос. Светлите идат с оръжие в ръка. Едно време те бяха слаби, а сега са въоръжени и силни. Човекът на Любовта сега ще бъде силен и като го види човекът на злото, ще бяга. Земята ще бъде очистена от лошите хора. Лошите хора ще напуснат Земята и ще идат към центъра на Земята на изправление.“

„Черните трябва да паднат от власт, за да дойде Бялото Братство. Ще дойде Христос да вземе управлението и светът ще се повдигне. Черната ложа ще слезе под кората на Земята. Там има цял един свят, има къде да живеят. Бъдещето е велико. Съществата от Черната ложа не са страдали. Отсега нататък ще страдат. Тях закон ги не хваща на Земята, но има друг един, който ги хваща.”

Учителят Петър Дънов

Става дума за закона на карма, който черните олигарси не могат да избегнат. Във вътрешността на Земята съществуват цивилизации от III и IV измерение. Също така съществува цивилизация от подводен тип на океанското дъно, също от III измерение:

„Време е човекът да осъзнае, че в подземните дълбини съществува разумен живот, който следва своята еволюция. В дълбините на океаните също се развива цивилизация. Това не са паралелни светове, които съществуват в разграфеното пространство заедно с конкретната земна цивилизация.“

стр.142, Ничева Нина, Земята - нашето училище, Гутуранов и син,София, 1999 г.

В много източници се твърди, че входовете към долната земя се намират на северния и южния полюси. Интересно е обяснението в статия на Рилка Минковска (в-к „Психо“, бр.46, 47 и 48, ноември 2003 г.), където се твърди че морето (океанът) е непрекъснат. Водната повърхност се изкривява навътре:

„Американецът Исак Израел Хейс /1832 - 1881/ при пътуването си до Грен­ландия пише: „78⁰17` с.ш. - видях една жълта пеперуда и кой ще повярва, комар, два молеца, 3 паяка, 2 пчели и 2 мухи...“

Американският журналист Чарлз Ф.Хал, живял от 1860 до 1862 г. сред индуити, при опита си да намери Северния полюс, е оставил следното описания:

„По-топло е от очакваното, няма нито ледове, нито снегове. Местността е пълна с живот, тюлени, дивеч, вълци, лисици, зайци, мечки и др.“. Някои изследователи съобщават за бели мечки, които се отправят посред зима на север, където се предполага, че няма храна. Птици от Австралия пък зимуват на Южния полюс. Никой още не е открил местата, където отлитат. Нито се знае до днес къде херингите хвърлят хайвера си...

Северният полюс представлява твърда заледена територия? Всички, които живеят в северните ширини, знаят, че зиме в Арктика е много мъгливо. Ако съ­ществува непрекъсната ледена повърхност, влажността няма да е достатъчна, за да се образуват мъгли. Американският изследовател д-р Е.Кейн пише още преди 150 г.: „Налице са ясни индикации, че на север има открито море, доказват го мъглите, които виждаме зиме.“ Метеорологът Грели, предприел експедиция 1868 г. в Земята на Грант, също говори за зона свободна от лед през цялата година. Самият Нансен твърди, че колкото по на север се отива, има все по-малко лед...“

Необясними остават за науката следните факти:

- открито море, което изследователите откриват, щом преминат фамозната 83⁰ с.ш.;

- загадката, която се наблюдава на север от спомената ширина: пласт сладка вода, която покрива солената повърхност на морето. Този факт е споменат още от Олаф Йансен;

- червеникавото слънце, което са видели двамата Йансен, се доближавало най-много до 90⁰ с.ш. на 4⁰ - откъдето се ситуира предполагаемият Северен по­люс. Откривателя му Робърт Пири /6 април 1909 г./ бил много противоречива личност. Той твърдял, че стигнал полюса с кучешки впряг, забил знамето на САЩ, но историята разполага само с неговите думи.

- изключително мекият климат отвъд 83⁰ с.ш.

- северните сияния, които се наблюдават само на полюсите и досега нямат задоволително обяснение. (Този въпрос е засегнат в глава „Магнитното поле на Земята“ от авторската книга „Основи на универсалната гравитация“ б.а.)

През 1995 г. канадският в-к „Weekly World News“ публикува статия, относно получени съобщения от НАСА:

„Кейп Каневерал, Флорида - НАСА получава радиосигнали с произход от вътрешността на Земята. Експертите допускат, че са изпратени от интелигентна форма на живот, при това много по-развита!“

Първите сигнали са получени на 30.Х.1994 г. и от тогава се приемат периодич­но. Радиосигналите са съставени по много сложен математически код, но НАСА премълчава за съдържанието на получените послания.

Много птици, проследявани в техния полет, се отправят на север и се връщат оттам през топлия сезон. Къде презимуват те?

Дали Северният полюс не съществува само на теория? Когато адмирал Ри­чард Бирд /известен пилот, изследвал Южния полюс/ започва полети над полюса /19.11.1946 г./, не знае че в този ден ще промени радикално визията си за света. Вместо да прелети над морето и да стигне границата на вечните ледове, той за­белязва, че бордовите инструменти не реагират нормално поради близостта на магнитния полюс. /това той знаел предварително/ Последвало първото му откри­тие - планински масив, който никой не бил виждал. Зад него се простирала зелена долина... Адмиралът не повярвал на очите си. Той проникнал, без да разбере, във вътрешността на Земята. Това не е случайно. Събитието става 2 години след ядре­ния взрив над Хирошима и Нагасаки. Цивилизацията от вътрешността на Земята търсела контакт с отговорни личности, за да предупреди за опасностите.

Нашата планета не е плътно тяло. Обвивката и` е само стотици километри дебела, от 250 до 1280 км, според експерти. (Вече знаем,че дебелината е около 1000 километра, б.а.) По-късно Бирд е подложен на разпити от Пентагона и му е заб­ранено да прави публични изяви. Той повтаря полета си над Южния полюс /1956 г./ и заедно с други от експедицията прониква в територия отвъд полюса в район с долини, реки, гори и субтропически животни...

Дошло е време да се каже истината: има два огромни отвора на местата., където се е считало, че са полюсите. Според някои изчисления, размерите им са около 2250 км. Това значи, че от 82.83` с.ш. полярното море се накланя на няколко стотици километра към вътрешността на Земята. Графики показват как подземното слънце може да се види от 86⁰ с.ш. /Фритьоф Нансен съобщи за червеникаво слънце, което прилича на нашето/. Земята е кухо тяло. Центърът му се обитава от цивилизация, осветявана от вътрешно слънце. Атмосферата в центъра на Земята е силно наеле­ктризирана. Времето е постоянно, климатът - субтропически. Растителността е по-едроразмерна и плодородна, спрямо земната. Сравняват това място с рая. Столицата му се нарича Едем.“

 Средновековният географ Меркатор описва Северния полюс и Северния ледовит океан преди заледяване на океана така: „Езерото между четири острова дава начало на четири реки, по които водата се устремява към Северния полюс и там потъва в земята...“

Според мен ядрото преобразува част от енергията на лъчите на Немезида във видим спектър, поради което над вътрешната земя няма ден и нощ.

Така нашата Земя сега ние възприемаме като едно твърдо тяло с диаметър 12 740 километра, обвито с атмосфера и етерна материя. Обаче над нас съществува астрална земя с диаметър около 21 000 километра. На тази земя има континенти и океани с повече вода, отколкото има в познатите ни океани. Нашето съзнание и сетива не са пригодени да възприемат тази земя, също така, както нашите тела не са пригодени да живеят върху горните континенти. Там ще живее VI Раса.

Лавлок твърди, че само 2% намаляване на Слънчевото греене води до ледников период. В грубият Физически Свят наистина не е било възможно съществуване на ор­ганизиран живот, а само в етерна форма.

За да се поддържа положителна температура на Земята преди слънчевата експлозия, в атмосферата е преобладавал CO₂, което е създавало силно изразен парников ефект.

С други думи жизненият цикъл и производството на кислород са съобразени с процесите в Слънчевата система. При всяко нарастване на масата на Земята, съответно нараства и ядрото и`. Това води до освобождаване на големи количе­ства кислород, най-често във вид на серни, въглеродни и азотни окиси. Тъй като калцият е сред най-разпространените елементи в земната кора, живите организми консервират излишния въглерод и кислород в CaCO₃.

Докато повишената концентрация на жизнени елементи се регулира от био­логичната активност на Гея, то такива замърсявания като тежки метали - олово и живак, замърсяване с пестициди, отравяне на световния океан, радиоактивно за­мърсяване надхвърлят възможностите на Гея дори само като въпрос на време. Това носи най-голяма вреда на нашия човешки биологичен вид, който очевидно влиза в приоритетите на Гея. Ако човешката раса в миналото е била част от биосферата, после паразит за Земята, днес в началото на XXI век тя вече е неизлечим тумор. Възможностите ни за разрушаване на околната среда се умножиха многократно, докато съзнанието ни още е близо до животинското.

Оптималният брой хора, с който Гея е в състояние да се справя е далеч под 2 милиарда души, както смятат някои учени за оптимален брой хора - може би около сто-двеста милиона души, но досега никой не е дал рецепта как да достигнем това равнище. Обратно, учени-недоучени, гледащи на човечеството като на орляк скакалци, се мъчат да докажат с изчисления как могат да бъдат изхранени 10 мили­арда души като бройлери в кафез от една чудовищна нечовешка ферма за разплод, наричана днес Земя!

 

 

 

 

 

Аз считам, че кората на земното кълбо представлява един силициево-силиконов психотронен компютър, симулатор и стимулатор на всички природни процеси, включая и биологичните...

Земята е разумно същество, със съзнание, подобно на човешкото.

Странна идея : как може да се сравни един "организъм" който създава, поддържа и възобновява живота на милиони същества с един компютър - т.е. предмет неодухотворен, бил той и "психотронен" !

Според казаното от Омраам Микаел Иванов, учител от Бялото братсво във Франция, Земята е живо същество : само жив организъм може да предаде живота, нито безжизнено тяло, нито предмет не може да създаде нито да предаде живот.
И това живо същество Земя е велико и се жертва непрекъснато за своите деца. Когато се изпълни краят на времето тези, които са истинни (т.е.-праведните), ще познаят това същество.
Христос (вж. "Евангелие на Есените"- Е. B.Szekely) , и всички велики духовни учители и мистици наричат това същество "нашата Божествена Майка".
Тя е принципът на всички земни майки (да биха те се стремили да бъдат самопожертвователни и любящи като нея, светът би бил различен...)

В блога си имате интересни хипотези за земята, хората, вселената, религията...и макар че съм скептично настроена към езотеричните тълкувания, дъновизма и т.н. се отнасям толерантно и не отричам възможността да има известна доза или над 50% или дори всиччко да е истина.АМА ЗЕМЯТА ДА Е КУХА??? Изглеждахте на човек с добри познания по физика...Как ще е куха при това налягане, и как ще е куха като благодарение на ядрото си има магнетизъм ...а за глупостите написани като коментари от гостите думи нямам" силиконов компютър" и т.н. Не знам да се смея и да се притеснявам ли.

Земята е куха и това е факт, а не теория или хипотеза. Земното магнитно поле се дължи на повърхностно отражение на етерни частици и няма никаква връзка с ядрото. Топката в кухината също има свое магнитно поле, което я държи в съосие с черупката и създава гравитация от вътрешната страна на земната черупка, която е населена с живи разумни същества. Луната също е куха, но няма ядро.