Схематично е показано навлизането на Слънчевата Система в плоската подсистема от пясъчни облаци и нейното излизане. Входящият ъгъл на атака винаги е по-голям от изходящият, като отношението входящ / изходящ ъгъл относно плоската подсистема е равно на коефициента на масов растеж на системата К.
Входящият ъгъл a е по-голям от изходящият К пъти. Вижда се, че входящият ъгъл за Слънчевата система е намалял от 45 градуса на 3, 24 градуса за времето, през което се отделят планетите.
В разкъсаните области се образувала базалтова кора, минерал, наречен сима. Това е разтопен в мантията, изригнал и втвърден космически пясък. Водната и ветрова ерозия са отнасяли остатъците от пясък в реките и океаните. Тогава започнали да се създават кухини, пещери и долини от архитектите на Земята с помощта на абразивното действие на пясък и вода. Под водата пясъкът се отнасял по-бавно и това е продължавало милиони години. Под ъгъл на естествения откос се формирал континентален шелф. Той бавно се разрушавал откъм океана, а тежкия пясък разтягал океанското дъно надолу. Върху горната страна на земната кора се трупал пясък, а долната страна се разтапяла. Понякога кората се разкъсвала и изригвали вулкани.
Земята е била малко слънце до преди 190 милиона години. Тогава става “грехопадението” на човечеството и започва втвърдяване на Земята. Първата земна кора се образува на океанското дъно, а животът се развива само във водна среда. Първото разкъсване на земната кора е станало преди по-малко от 190 милиона години. Тогава Земята се втвърдява и е била покрита с равномерен слой вода от около 1500 метра. По време на един преход и ледников период се натрупва голямо количество прах. Сравнително тънката и мека още кора не издърва на натиска и се разкъсва. Първоначално кората на Пангея се разкъсва, където днес е Тихи океан и се разделя на два огромни подводни масива – Лавразия и Гондвана. В Лавразия се включват земите на Северна Америка, Европа и Азия. В Гондвана се намират континентите Южна Америка, Африка, Австралия и Антарктида. След не много дълго време Лавразия излиза над световния океан. Гондвана излиза над океана милиони години след нея.
Преди последният преход, извършен през последните 20 милиона години разстоянието Земя-Слънце достигнало 69 милиона километра, масата на Слънцето – 1,54.1030 кг. Масата на Земята достигнала 4,63.1024 кг. (Тези данни са по стария невалиден закон на Нютон). Преди 1 милион години. Слънцето излиза в по-разредена прахова област и вече могло да се види. Дотогава то се виждало не като диск, а като светло петно.
По време на потоп океанските падини се повдигат нагоре и създават хоризонтален натиск на земната кора, която се нагъва в равнинните области, нивото на сушата спрямо океана спада рязко (потъва) и после бавно отново започва да се издига по затихваща експоненциална крива. Земната суша се повдига отначало по-бързо и продължава затихващо. Тя се повдига и сега, със скорост около 1-2 см/година, за сметка увеличаване дълбочината на океанското дъно. Може да се твърди, че с малки кратки изключения във времето, повдигането на сушата е постоянен и непрекъснат процес. Топенето на ледовете действува в обратна посока и повишава водното ниво. Предпоследната голяма катастрофална промяна при преминаването през плоската подсистема е била преди около 1.5 милиона години. Тогава приключва ледников период, поради излизане на Слънчевата система от праховите облаци.
Тя поставила край на Мезозой, начало на Неозой и Атлантската Раса. Разстоянието между Слънцето и Земята нараства на трета степен, а Слънчевата радиация се увеличава на втора степен. Това причинява бавно захлаждане на климата. (на Марс вече станало окончателно застудяване). Когато започнал потопът, в първите 1-2 часа земната кора е трептяла като сапунен мехур. Имало земетресения и урагани по цялата Земя, разкъсване на кората и изригване на стотици вулкани. Океанските падини се изправяли. Гигантски вълни залели сушата. Планините се подрязвали в основата си от преместване на равнините след изправяне на океанските дъна, при което се сривали и снишавали, а равнините се нагъвали и се създавали нови планини. Морското ниво се повишило с повече от1000 метра, заливайки цялата суша, с изключение на полюсите и най-високите върхове. Животът не само от сушата, но и в океана бил унищожен. След големия потоп се развива новата V Раса.
На океанското дъно сега вторичната кора е с дебелина 8-10 км, а на сушата - 50-75 км. Температурният градиент съответствува на дебелината: 100 м за 10С на сушата и 10 м за 10С в океанското дъно. Еластичните връзки в дъното акумулират енергия. С действието на тежкия пясък океанските падини действуват като помпа, която поглъща вода, увеличава земния радиус и намалява океанското ниво. Енергията периодично се освобождава чрез вулкани и земетресения. Дебелата 40-50 км кора плава върху мантията. При нарастване на обема, кората се съпротивлява на изправянето. Това причинява разкъсвания или нагъване на горния слой и образуване на планини, хълмове, долини и т.н. В океанското дъно действуват основно сили на опън, а на сушата - комплекс от сили на опън и натиск или огъващи моменти спрямо една нулева линия. Когато някъде се образуват високи планини, често в близост се откъсва остров или полуостров и се образува дълбока падина.
Най-очевидно е нагъването на Хималаите при изправяне на кората на Азия. През Лемурийската Раса Хималаите са били плодородна равнина. В резултат от експлозия на Немезида (или на Свръхнова), равнината се нагъва вследствие изправяне кората на целия континент и натиск от изправяне на океанското дъно от юг към север. Изправянето в направление изток-запад причинява свиване в направление север-юг. Много преди това Индия се откъсва от Африка и остров Мадагаскар, но тя никога не е била остров, забит като пирон по неизвестни причини в азиатския континент, както се твърди в някои смехотворни публикации. По-скоро в недалечно бъдеще може да се очаква разцепване на Азия и понижаване на Хималаите. На новия континент в Тихи океан ще се създадат високи планини. Океанските падини са се формирали стъпка по стъпка с разкъсване и разтягане, изтичане на лава и втвърдяване.
Повърхността на океанското дъно, при образуване на земната кора представлява повърхност на днешните континенти. Изненадваща е точносттата на конфигурацията в сегашно време на континентите, като бивши области от първоначалното океанско дъно, ако се има в пред вид по-късните промени на земната кора появата и изчезването на вулканичните континенти Лемурия (Му) и Атлантида.
Ако се погледне в историята и бъдещето на земната кора, при сегашно ниво на океана, едва ли друг път е имало и в бъдеще няма да има подобна толкова точна картина на сушата от първична земна кора. Ако всички континенти се свържат помежду си, ще се получи сфера с радиус около 3440 км.
Днешните континенти са първични, т.е. не са от вулканичен произход, защото очертанията на Африка и Южна Америка например доказват връзката им в миналото и почти цялата суша днес е била първично океанско дъно.
ИЗВОДИ
1.Периодично-цикличното и непрекъснато нарастване на масите на Слънцето, планетите и както и увеличаване на земната маса и повърхност е основен космически закон, валиден за всички космически системи.
2. Теорията обяснява образуването, разделянето и движението на континентите. Обяснява също тектоничните процеси като нагъване на земната кора и образуване на планини в резултат от изправяне на океанските падини.
3.Теорията обяснява действието на вулканите и връзката на земетресенията със Слънцето и Луната.
4.Теорията обяснява развитието на Слънчевата система и дава универсален сравнителен метод за определяне на възраст, начални скорости и маси на планети и сателити.
5.Теорията обяснява образуването и развитието на планети и звезди. Тя премахва различията между тях по отношение на строеж и химичен състав, и ги определя като непрекъснати етапи от един и същи модел на развитие.
6.Теорията доказва подобен химичен състав на земна кора и мантия - основно силициев двуокис (SiO2).
7.Теорията доказва,че основен материал на небесните тела в Галактиката е прахова звездна материя, преобразена на Земята във вид на кислород (50%) и силиций (30%).
8.Теорията обяснява образуването на големи пещери, равнини и плата.
9.Теорията обяснява образуване различията между континентална и океанска земна кора, между първична земна кора и вторична земна кора от вулканичен произход.
10.Подводното положение на масива Гондвана при образуване в Мезозой и разчупването му след експлозия на Немезида означава, че никога не е съществувал (надводен) континент Гондвана.
11.Положението на континентите сега и преди 190 милиона години показва, че големите континенти Му и Атлантида в Атлантически и Тихи океани са имали вулканичен произход, а не са били образувани от първична земна кора.
12.Теорията доказва, че водородът е микроелемент в звездите и че в тях е невъзможно да протича термоядрен синтез.
Видимите звезди като Слънцето не произвеждат енергия, а само я преобразуват и отразяват.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
1.Съществува пропорционалност в разширението на Земята и непрекъснато раздалечаване на континентите, доказващо нарастване на масата.
2.Различията в земната кора на сушата и океанското дъно в химичен състав, плътност, дебелина и температура потвърждават теорията.
3.На Земята няма и не може да съществуват костни остатъци на живот, по-стари от 190 милиона години.
4.Появата на земноводни в Девон, насекоми в Карбон и масивни дървета в Карбон и Перм, доказват образуване на първата земна кора, вода и суша преди 190 милиона години.
5.Измереният земен коефициент на разширение на Пангея определя такъв радиус, при който повърхността и’ е била равна на площта на днешната суша.
6.Образуването на тилити върху частите на Гондвана доказват подводното и" положение след разделяне с Лавразия.
7.Профилът на Африкано-Арабско-Индийският щит неоспоримо доказва разширителния процес на земната кора.
8.Общият коефициент на линейно увеличение на земния радиус от последните 190 милиона години, определен от движението на континентите - 1.85, е близък до изчисления от скоростната графика 1.68 пъти. Разликата вероятно се дължи на образуване на земната кухина..
9.Орбиталният радиус на Земята около Слънцето и орбиталният радиус на Луната около Земята, разделени на масовите коефициенти К3 дават приблизително стойността на началния радиус на планетата майка при време на откъсване на сателитите (получава се 150 000 000/ 7.53=355000 км за радиус на Слънце, и 384 400/4.73=3700 км за радиус на Земя по екватора).
10.Натрупване на пясък в пустините, поради липса на достатъчно дъжд, доказва растежа на масата с пясъчен материал. В каменовъглени мини от Южен Уелс са открити остатъци от гигантски дървета в изправено положение, затрупани с пясък. На дълбочина до 1500 метра са намерени повече от 70 реда дървета, едно над друго. По време на преминаване през пясъчните облаци растителността е успяла да се приспособи към пясъчния дъжд. Това означава, че скоростта на нарастване на пясъчния слой е била съизмерима със скоростта на растежна дърветата. Въглеродът се извличал от атмосферата и се складирал под земята. Така по това време се образуват залежите на каменни въглища и след излизане на Слънчевата система от пясъчните облаци CO2 намалява и се постига необходим температурен баланс.
Може да се изчисли с колко мм на денонощие е нараствало нивото на космическия прах. През последният преход от преди 18 до преди 1 милион години, масата на Земята е нарастнала с 1,37.1024 кг. За 1 година масата е нарствала със 7,8.1016 кг или 2,14.1014 кг на денонощие. На 1 м2 е падал 0,42 кг прах за денонощие. Това прави по 1,5 мм на денонощие. Ветровата и водна ерозия са отнасяли пясъка от наклонените терени в морета и океани, докато тук дърветата са приспособили растежа си със скоростта на пясъчния дъжд.
Всички културни слоеве и артефакти се откриват на няколко метра дълбочина при разкопки, като колкото културният пласт е по-стар, толкова дълбочината е по-голяма, макар скоростта на пясъчния дъжд в днешно време да е силно намаляла. Това е още едно доказателство за нарастване на земната маса.
След около 2000 години земната черупка ще се разтвори във вид на газова обвивка и размерите на Земята ще се увеличат 10 пъти. Тя ще започне да прилича на планетата Юпитер.
Пенчо Бойчев
Откъс от последната ми книга “Сътворение и еволюция на Земята, човека и Слънчевата система” – 2010 г.
----------------------------------
Това означава,че находките на "тракийското злато4 не е по-възрастно от 100 или 200 години, тъй като е намерено на не повече от 50/80 сантиметра под земната повърхност.
А можеби са и още по пресни. Имам чувството че тези разкопки са "поръчани и предварително платени" за да се рекламира едни измислен народ,според мен.
Както и да е ,това е отделна тема.
Макар че, не съм на научно равнище като теб, харесвам ясните становища по темите за развитието на Земята и Вселената. Това е слабото ми място. Чета всичко, което води до разкритията за образуването на Вселената.
Женско любопитство, какво да се прави. Любопитството води до ЗНАНИЕТО!
Трудно е, но е важно с времето човек да се научи да отсява истината от заблудите. Защото в съвременната история и наука е пълно с фалшиви теории и схващания.
Аз съм слаб по история на народите, повече се интересувам от циклите на Земята, Слънчевата система и расите. Дълбочината на културните слоеве е пропорционална на възрастта им. Това е правило, но има изключения. Днешните обработваеми земи са били гори. Тогава по-често са падали дъждове и голяма част от праха се е отмивал. След изсичане на горите започва ерозия на почвата и изветряне. Затова е възможно изтъняване на почвения слой.
Също така е възможно тези съкровища да са били пазени до преди идване на турците и да са заровени много по-късно от изработката им.
Тракийският народ не е измислен. Траки, българи, славяни са различни наименования на един и същи народ, но през различно време и място. От както българите живеят на Балканите - преди около 14400 години, Европа от тогава три пъти е била потопявана. Всеки потоп е продължавал около 2000 години, докато спадне нивото на водите и земите отново се заселват. При двата последни потопа е имало миграция на местното население към Азия. Част от тракийското население е оцеляло във високите части на Карпатите. Те се наричат славяни, след спадане на водите и разселването им. Местното население е оцелявало в Стара планина, Рила и главно в Родопите. Част от мигриралите племена се завръщат от планините на Азия след около 2000 години с Аспарух и са наречени българи.
Дори по времето на Христос Европа е била под вода. Имало е само острови в южната част на Балканите и население в Родопите и Карпатите. След като водите спадат около 3-4 век, започва завръщане на племената от Азия, наречено Велико преселение на народите.
