РАСТЕЖ НА ЗЕМЯТА И ДВИЖЕНИЕ НА КОНТИНЕНТИТЕ

Нова революционна научна теория (кратко резюме)

В науката за развитие на Земята досега съществуваха три направления, разглеждани от голям брой теории и хипотези - следва изброяване на по-значимите от тях:

1/Фиксизъм или неизменност на Земята от образуването и" - отхвърля се почти единодушно от съвременната наука

2/Мобилизъм или дрейф на континентите - възприема се от повечето учени

3/Разширение на планетата с намаляване на плътността - поддържа се от ограничен брой учени

Теория на Грусов - твърди, че цялата Земя е била покрита с вода 2000 фута. В резултат на вулканична дейност се образували острови, а потъването на кората в отделни участъци е довело до образуване на океански падини и континентите.

Хипотеза на Белоусов - смята се, че Земята се е образувала от хладен материал с еднороден състав. Вътрешната температура впоследствие се e повишила от радиоактивен разпад. Разглеждат се две основни фази:

а/оформяне на гранитна кора в резултат на диференциация на материята. Образувала се непрекъсната кора около планетата.

б/ подем на базалта под кората, частично поглъщане на гранитната кора и нарушаване на непрекъснатостта и задълбочаване на океанските падини. Във вътрешни морета като Черно и Каспийско море отсъствува разкъсване на земната кора и граница на Мохоровичич.

Теория на Едед - твърди, че ядрото се състои от силикати, плътността на Земята непрекъснато намалява и планетата се разширява.

Теория на Кери - също твърди, че Земята се разширява. Повърхността се е увеличила с 28.5%, включително Тихи океан или с 44%, без отчитане на океана. Той се опитва да възстанови палеографията на земната повърхност и отхвърля идеята за свободно движение на континентите. Разширението трябва да става за сметка на намалена плътност. Земната кора проявява голямо съпротивление на деформации. В подкрепа на своята концепция Кери описва редица частни случаи.

В теорията на Дарвин за еволюция на видовете се твърди, че възрастта на Земята е 600 милиона години. Това донякъде се покрива с твърдения в “Тайната доктрина” на Блаватска, че растителният свят е еволюирал за 300 милиона години и животинският свят е еволюирал за още 300 милиона години.

Айнщайн пише в една публикация: “Възрастта на Земята, определена по радиевия метод, представлява около 800 милиона години” .

Всяка от тези теории съдържа някаква част от истината или се доближава до нея. Теорията "Сътворение и еволюция на Земята" се опира на четвърта хипотеза, която прави качествен скок в проблемите по развитие на Земята:

4/Разширение на земната кора се дължи на силно периодично и слабо непрекъснато нарастване на масите на Земята и другите планети с еднакъв общ коефициент на растеж. Този процес се извършва при обиколката на Слънчевата система в Галактиката и пресичане на газово-праховите облаци в областта ни галактичния екватор на всеки 100 милиона години. Настоящата теория не се ограничава само с развитие на Земята във времето, а разглежда комплексно образуването на Слънчевата система.

Всички известни до сега теории имат общ недостатък. Те разглеждат Земята и Слънчевата система в материален план от далечното минало в развитие, но в близко минало и днес вече почти окончателно завършена и неизменна, защото нямат визия за бъдещата и` еволюция. Ако човек не познава космичните закони по които Бог твори, не може да направи и стъпка напред в прогнозите си за бъдещи промени. Ние сме част от Галактиката, която е в процес на непрекъснати промени. Всяко едно нещо във Вселената, спре ли да се изменя, то умира.

Близо до Слънчевата система се намира плоската спирална подсистема на Галактиката около равнината на Галактичния екватор. Тя е моделирана чрез отблъскващото действие на магнитното поле на централната звезда Алфиола, която пък е сто милиона пъти по-голяма от Слънцето. Това е звездна система, където се раждат планети и звезди, и има висока плътност на прахови облаци. Слънчевата система не може да направи една пълна обиколка на ядрото, без да пресече плоската подсистема около екватора два пъти. Сатурн с неговите пръстени е умален модел на Галактиката, с тази разлика, че спиралите на пръстените му вече са се затворили в окръжности.

Основно твърдение в теорията е периодичното нарастване на масата на цялата Слънчева система с еднакъв коефициент за всяка планета и Слънцето. Това се потвърждава от модифицирания параболичен закон на Кеплер RV2=const, където се вижда връзка между скорост и разстояние за всяка планета до Слънцето, независимо от масата и се обясняват диспропорциите в момента на количество на движение. Нарастване на масите променя стойността на константата, но не и на съотношението, а точността на изразите не може да се обясни с теорията на Ото Шмидт за образуване на Слънчевата система. Всъщност неговата теория не се различава много съществено от теорията на Кант-Лаплас, и не дава обяснение за осовото въртене на планетите.

Първата кристализирала материя на океанското дъно условно ще нарека първична кора, а втвърдена вулканична материя на място на разкъсване ще нарека вторична земна кора. Натрупване на пясъчна материя е било най-голямо при полюсите. В един момент кората не издържа на товара и пропада в мантията. Разкъсването на сферичната кора на Пангея като черупка на яйце е станало на мястото на сегашния Тихи океан и разкъсването на дъното формирало два подводни масива от първична кора: Лавразия и Гондвана. Изместването на центъра на тежестта е било малко, но се оказало достатъчно за излизане на Лавразия над океана. Гондвана излиза над водата доста по-късно.

Последните корекции, особено във времената на космическите цикли, които ми се наложи да направя, са съобразени с изключително важни изказвания на Учителя Беинса Дуно. За тези, които не са запознати в подробности с историческото дело на Учителя, трябва да подчертая че в него е бил въплатен Духът на Истината. Затова информацията, получена от Духа на Истината е най-надеждният източник, с който може да разполага един изследовател.

С използуване на уравнението на Мещерски може да се докаже, че нарастване на масите примерно два пъти води до увеличаване на всички орбитални радиуси 8 пъти или увеличаване на масите „раздува” орбитите на сателитите на трета степен. Това се вижда от коефициентите в скоростната графика на планетите, с помощта на която се доказва, че Слънцето е образувано от същия материал, с който 7,5 пъти е нарастнала масата на Земята, а планетата Сатурн е увеличила масата си 17,5 пъти от образуването си. Следователно Слънцето е увеличило масата си от момента на създаване до сега повече от 20 пъти с материал различен от водород. От тук идва изводът, че водородът в Слънцето не би могъл да бъде повече от 5% от неговата маса, като цифрата е силно завишена. В тегловно отношение водородът е под 1%, а е възможно да се измерва в хилядни части от процента. В действителност Слънцето не съдържа водород във вътрешността си, а го произвежда при триене в газовия слой, а една част получава от космоса.

Това основно следствие от теорията ще доведе до ликвидация на фантастичната теория за водородния модел на звездите и определяне на основния химичен състав на Галактиката и Вселената - SO2 и звездна материя от непознати елементи, която липсват на повърхността на Земята. Цялата съвременна астрофизика беше изградена на този фалшив модел и скоро ще си понесе последствията - разрушаване на старата фалшива псевдонаука. Основният материал на Слънцето съставлява космически прах (пясък), който представлява около 50% кислород и 30% силиций, а не водород и хелий.

Натрупване на пясък в пустините доказва растежа на масата. В каменовъглени мини в Южен Уелс са открити дървесни остатъци в изправено положение, едно над друго в 70 реда, до 1500 м дълбочина. Дърветата са зарити с пясък. Този факт доказва нарастването на масата с пясък от космоса, като скоростта на растеж на дърветата е била приспособена към повишаване нивото на пясъчно натрупване. Всички културни слоеве и артефакти се откриват на няколко метра дълбочина при разкопки, като колкото културният пласт е по-стар, толкова дълбочината е по-голяма. Това е още едно доказателство за циклично нарастване на земната маса.

Теорията отначало беше създавана без да се търси връзка със съществуващите теории, хипотези и писания в старите книги. В един момент се оказа, че тя напълно се покрива с описанието в Библията за седемте дни на сътворението. Аналогиите са неоспорими по отношение на галактичните периоди и последователността на събитията. Тогава материята беше така преработена, че по-пълно и точно да се  свърже с Космогонията на Розенкройцерите и I глава на Битие. Резултатът се оказа  забележителен и чудесен. Връзката на официалната наука с езотеричната наука добави ползи и за двете направления поотделно, както и за синтеза на една нова наука. Това вероятно ще бъде разбрано най-добре от новите хора на Новата култура.

АНАЛИЗ НА ПОЛОЖЕНИЕТО НА КОНТИНЕНТИТЕ И

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЕФИЦИЕНТА НА РАЗШИРЕНИЕ

Основно положение в тази теория е твърдението, че разделянето на континентите се дължи на бавно непрекъснато и относително бързо циклично нарастване на масата на Земята и увеличаване на обема и повърхността и" вследствие на това обстоятелство. Пясъчната материя пада като дъжд и се отнася от вятър и дъжд в реките и океаните. Като по-тежка от материята на земната кора пясъчната материя разтяга океанското дъно и предизвиква разкъсвания и пропадане в мантията. Водата, обаче, бързо охлажда и втвърдява новообразувана кора на океанското дъно. В резултат обемът на Земята се увеличава като балон, радиусът и` расте, а континентите се раздалечават необратимо. От преместване на континентите един спрямо друг може да се изчисли нарастването на радиуса, а от тук и увеличението на масата. Приемам хипотезата, че площта на днешните континенти е равна на площта на земната сфера, която е била океанско дъно, равномерно покрито с вода, преди разкъсването му. Това е било след началото на втвърдяване на Земята при преминаването и` от огнено в твърдо състояние. При процес на разширение е логично и нормално да се очаква пропорционалност в движение на континентите един спрямо друг към общото разширение в определени базови точки. За такива точки приемам центъра на тежестта на фигурата на съответния континент. Разширението на обема и повърхността на Земята се разглежда във времето като циклично, със скок и след това затихващо, подобно на вдишване и издишване при надуване на балон. Механичните връзки в океанското дъно влияят незначително на разширението и се пренебрегват.

Използуван беше земен глобус с диаметър 300 мм. Направени бяха няколко базови измервания: измерих разстоянието между  центровете на тежестта на фигурите на два континента в съединено положение с обща граница. След това измерих действителното разстояние между същите точки по глобус в същия мащаб. Отношението на двете числа  дава относителен коефициент на линейно разширение на земната повърхност.

Определени по този начин, относителните разстояния между центъра на тежестта на Африка и центъра на тежестта на Южна Америка са L0=120 към LE=223 мм, коефициентът на линейно повърхностно разширение или раздалечаване е КL= 46 %.

Подобни отношения между центровете на Африка и Антарктида са 141 към 261 мм и отново КL = 46 %.

От принципа за пропорционалност може да се очаква, че две точки противоположни сега на глобуса, са били противоположни и във времето преди разкъсване и разширение. Две такива точки са: устието на р. Амазонка на екватора до 50-ти меридиан и островите Нова Гвинея - екватора, край 130 меридиан. Пресечните точки от общите граници са определени като отсечки, които се сумират с помощта на компютърен модел на Гондвана. Относителното разстояние само по континентална суша е 261 мм, а действителното разстояние по глобуса е 492 мм. Отношението дава коефициент КL=47%. Беше възприета средна стойност на разширение KL=0.46.

Тези и няколко подобни други измервания определиха стойността на първичния начален земен радиус от времето, когато Земята се е втвърдила.

R0=RE(1-0.46)=0.54RE= 0.54*6371=3440 км, а линейното нарастване на земния радиус е 1.85 пъти!

Повърхността на Пангея при кристализация на земната кора е била S0=4pR02=4p34402=148.73 мил.км2 

Но сушата днес се изчислява на 149 мил. км2 !!!

Този факт доказва, че днешните континенти са били първична земна кора (океанско дъно) и са покривали изцяло океанското дъно на Земята при образуването и". Сферичният модел на образуване е логичен и естествен. Интересно обстоятелство е фактът, че континентите в днешно време са съставени от първична земна кора, покривала преди време цялата земя като океанско дъно, докато по време на Лемурианска и Атлантска епоха не е било така.Тогава главните континенти са имали вторичен произход - образувани островни континенти и издигнати от застинала лава, които по-късно отново са потънали. Следва, че Земята е била силно сплескан сфероид, равномерно покрит с вода, с 1200 -1500 м дълбочина. При образуване на Земята преди 1500 милиона години масата и` е била 8.1023 кг.

Тъй като отношението планетни радиуси към планетни орбити средно е твърде малко - от порядък на 1/10 000, с достатъчна за пресмятанията точност, планетите могат да се разглеждат като материални точки. Тогава коефициентите на масово нарастване в системата следва да бъдат приети еднакви за Слънцето, всички известни и неизвестни планети и техните сателити, принадлежащи на Слънчевата система.

В Галактичната подсистема Слънчевата система е пресичала етерни области с прахови облаци, образуващи спиралите и масата е нараствала. Всяко преминаване на плоската подсистема е било свързано с големи промени за живия свят, еволюционни и катастрофални от наша гледна точка. Това важи най-вече за  последното преминаване през областта на плоската подсиситема - относително кратко време през което се развива материалната Земя и материалния разумен Homo sapiens. Сега Слънчевата система излиза от праховите облаци на плоската подсистема и предстои да се разкрие Централното Слънце на Галактиката - Алфиола.

 

 

29 юни 2009 г.                                                  Пенчо Бойчев

Гр. София

Да бееее, ти срина цялата геологическа наука.:))))))
За фундаменталната и палеонтология пък да не говорим::))
Туй петрология и минералогия, изобщо геохимията отиват в небитието:)) С тях и парагенетизмът.

Най ме изкефи това с пясъкът от космосът.
Ама си литолог, Хехехеееее

Разсмя ме искрено с поста си. Ще го препратя на колеги. Хееее....

Ти уби слона с прашка. Това за силициевокислородния състав на слънцето е върхът на сладоледа. Чудя се как не е угаснало още... И още много бисери, дори подплатени математически. Хвала!

Слънцето не произвежда енергия, а получава високочестотна енергия в рентгеновия диапазон от тъмното слънце Немезида. Тази енергия се преобразува в светлинна от видимия честотен диапазон. Така, че Слънцето подобно на Луната свети с отразена светлина.

Повърхността на Пангея при кристализация на земната кора е била S0=4pR02=4p34402=148.73 мил.км2

Но сушата днес се изчислява на 149 мил. км2 !!!

Разширява се значи само морското дъно, а сушата - не???

RV2=const, където се вижда връзка между скорост и разстояние за всяка планета до Слънцето, независимо от масата и се обясняват диспропорциите в момента на количество на движение. Нарастване на масите променя стойността на константата

Дай да спрем да променяме константите, че се изкривяват понятията и тогава всичко става възможно. Примерно променливите да спрат да се променят, а формулите да престанат да формулират:))

Точно така, разширява се само морското дъно. Там дебелината на земната кора (вторична кора) е от порядъка на 5-10 км, докато дебелината на земната кора на континентите (първична кора) е от порядък на 60-70 км. Нормално е да се разтяга по-тънката кора. Кората на океаните се разтяга и така континентите се движат или раздалечават един от друг, подобно на надуване на балон. Поради нарастване на радиуса на Земята, земната кора на континентите се изправя. На тесните места на изправяне се образуват планини. Така са се образували Алпите, Стара планина, Уралските планини и Хималаите. RV2=const e III закон на Кеплер в модифициран вариант. Нарастването на масите на планетите води до увеличаване на разстоянието им до Слънцето. Няма как да не се промени константата, след като разстоянието се увеличава, а скоростта им намалява. Колкото пъти се увеличи масата, толкова пъти се увеличава константата.

Вярно е, че се разширява само морското дъно.
Чудя се, не гледате ли Нешънъл джеографик?!
Има твърде много хора сред учените, които не могат да видят по- далече от носа си!
Няма как нещо да преминава през Космоса и да не обира космичен прах! А какво е космичният прах, освен силиций?! Няма как да не нараства обема, но също би трябвало да нараства и теглото?
Г-н Бойчев, може ли да кажете нещо повече за тъмната звезда Немезида? И откъде идва нейната високочестотна енергия?

Няма никакви плочи на земната кора, които уж се подпъхвали и предизвикавали движение и земетресения. Когато океанската кора се разтяга и разкъса, изригват подводни вулкани, които рядко излизат над океана като острови, защото лавата много бързо се охлажда от морската вода.
Според официалната наука, на звездите протича термоядрен синтез на водород в хелий. Въпросът е къде отива тази енергия? Според нормалната логика космосът ще се пренасити с лъчиста енергия и планетите, които са със стотици пъти по-малка маса, щяха да се нагреят и да се изравнят по температура със звездите. Но това не става. Истината е, че енергията цикулира по един затворен кръг - от звездите в космоса към планетите и от там обратно към звездите. Не съществува термоядрен синтез в звездите. Само че енергията претърпява няколко енергийни трансформации. Енергията излиза от Централната звезда на Галактиката Алфеола. Тя е сто милиона пъти по-голяма и по-тежка от нашето Слънце. Тази енергия се приема от много различни големи слънца, едно от коите е Сириус. Честотата на енергията се намалява при всяко предаване и от Сириус се предава на тъмното слънце Немезида. Тя захранва с енергия нашето Слънце, а също планетите с голяма газова обвивка като Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Те получават повече енергия директно от Немезида, отколкото от Слънцето. Светлината на Слънцето се преобразува в топлина на Земята и планетите. В момента Слънцето получава допълнителна енергия от близостта на черното слънце Нибиру и на него се дължи глобалното затопляне. Топлината от планетите се излъчва в космическия етер. Топлинната енергия на етера се поглъща отново в Централното слънце Алфеола. Там топлината отново се преобразува във високочестотна лъчиста енергия и така циркулира в нашата Вселена - Галактиката. Всяко небесно тяло се управлява от висш разум. Всички звезди и планети са населени с разумни същества, но животът там е коренно различен и несравним с живота на Земята.

Съгласен съм с твоето мнение, че земята е увеличила обема си близо 2 пъти, но основната причина според мен е превръщането на желязото, кобалта и никела в земното ядро в силиций. Това е изследвал и описал в научните си разработки A. Carpinteri, G. Lacidogna и колектив - Piezonuclear Fission Reactions in Rocks: Evidences from Microchemical Analysis, Neutron Emission, and Geological Transformation
http://theatomunexplored.com/wp-content/docs/Carpinteri_Rock_Mech_Eng.pdf

Няма начин Карпинтери да е изследвал земното ядро. Просто е съчинил една от многото фалшиви теории. Земята е куха и земното ядро в кухината не може да повлияе на обема на черупката. Растежът на Земята е от вън, а не отвътре.